Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла. Сезони[редактиране | редактиране на кода] Последни 10 сезона[редактиране | редактиране на кода] Име Група Място Нац. Купа 2010 – 11 Локомотив А Група 4 2011 – 12 13 2012 – 13 12 2013 – 14 10 2014 – 15 3 2015 – 16 ОФГ София-Север 1 2016 – 17 Втора лига 6 2017 – 18 2 2018 – 19 8 2019 – 20 2020 – 21 Състав 2022/2023[редактиране | редактиране на кода] Към 29 август 2022 г. Вратари 01 Дамян Дамянов 24 Александър Любенов 88 Жарко Истатков Защитници 03 Марио Петков 04 Мики Орачев 05 Давид Малембана Селсо Рапосо 22 Ивайло Найденов 33 Алан Диас 89 Матеус Дуарте 97 Каду Халфове 07 Александър Александров 08 Симеон Славчев Валентин Николов 11 Франса 15 Лука Иванов 18 Християн Чипев 26 Красимир Милошев 39 Антонио Вутов 44 Божидар Кацаров 94 Юлиян Ненов Нападатели 09 Илия Димитров 45 Димитър Митков 70 Димо Бакалов Клубни рекорди[редактиране | редактиране на кода] Най-голяма победа в първенство: 9:0 срещу „Черноморец Бургас“ (София) – 2007 г.
Първият екип на клуба е изцяло в черно. ЖСК започва да се състезава в Трета софийска футболна дивизия. През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия. Издигане до водещ клуб в страната (1935 – 1948)[редактиране | редактиране на кода] Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г.
Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Свобода, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно. В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа – 1948, 1953, 1981/82 и 1994/95.
През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители. През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България. Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод. През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година „Локомотив“ (София) играе домакинските си срещи на Националния стадион „Васил Левски“ и други стадиони в София и страната.
Нападателят се превръща в една от най-значимите личности не само в „Локомотив“, а и в българския футбол. Заедно с него при „железничарите“ заиграват Спиро Дебърски, Иван Димитров, Васил Методиев, Иван Коцев. През 1962 г. за старши треньор е назначен Георги Берков, който създава шампионски състав от вече наложените играчи и още няколко подкрепления като вратаря Иван Деянов и юношата на клуба Димитър Пенев. През сезон 1963/64 Локомотив е над всички в „А“ група и става шампион за трети път в своята история.
В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар. [2] Клубните членове бързо нарастват на стотина – работници, чиновници и инженери от жп работилницата. На 3 октомври 1929 г. ЖСК губи с 0:5 от „Зора“ (София) на игрище „Юнак“ в мач, за който се смята, че е първи официален в историята на клуба. В началото на юни 1930 г. ЖСК е приет в редиците на Българската национална спортна федерация (БНСФ), като уставът на клуба е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 7 септември същата година.
кръг Малмьо ФФ 8:3 0:2 8:5 1 кръг Вашаш 4:3 3:5 7:8 1977/78 КНК Андерлехт 1:6 1:8 1978/79 Оденсе 2:1 2:2 2 кръг Кьолн 0:1 0:4 0:5 1979/80 Ференцварош 3:0 3:2 Монако 4:2 1:2 5:4 3 кръг Динамо (Киев) 1:0 1/4-финали Щутгарт 1:3 1:4 1982/83 Пари Сен Жермен 1:5 2:5 1985/86 Апоел Никозия 6:4 Ксамакс 1:1 0:0 1987/88 Динамо (Тбилиси) 3:1 0:3 3:4 1995/96 Дери Сити 2:0 Халмстадс БК 3:3 1996/97 Нефтчи Баку 6:0 7:2 Рапид (Букурещ) 2006/07 1 кв.
Силните изяви продължават и през следващите години. През сезон 1979/80 „Локомотив“ достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, като последователно отстранява Ференцварош, Монако и Динамо (Киев), преди да отпадне от Щутгарт. През 1981/82 за трети път е спечелена националната купа след победа във финала над Локомотив (Пловдив) (2:1) с голове на Бойчо Величков и новият ас от школата Стойчо Стоев. През втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век „железничарите“ на няколко пъти финишират в подножието на призовата тройка в „А“ група, като успехите отсъстват. Управлението на Николай Гигов (1994 – 2015)[редактиране | редактиране на кода] През 1994 г.
За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения. Сред другите основни играчи са Димитър Маринов, Стилиян Ангелов, Стефан Драганов, Александър Дръндаров, Спас Георгиев, Асен Милушев, Златко Тодоров, Йордан Кръстев, вратарите Костадин Костов и Славейко Виденов. През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“. Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България.
Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В „А“ РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60. Големият отбор на Георги Берков[редактиране | редактиране на кода] Постепенно в състава навлизат плеада от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков.
След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция, [5] както и изливане на нова настилка в някои сектори, лицензът за провеждане на масови мероприятия на стадион „Локомотив“ е възстановен. [6] На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещат около 4000 зрители[7] на футболната среща от А ПФГ между „Локомотив“ (София) и „Ботев“ (Пловдив). През сезон 2015/2016 година за футболни мачове е отворен целият стадион. След влизането на „Локомотив“ във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитетът е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А.
Това продължава до края на петдесетте години, когато „Локомотив“ се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г. След „възраждането“ на „Локомотив“ (София) в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион „Локомотив“ в район Надежда до жк. „Свобода“. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители.
Най-голяма победа за Купата на България: 11:1 срещу „Чавдар“ (Б. Слатина) – 1991 г. Най-голяма загуба в първенство: 0:8 срещу „Левски“ (София) – 1994 г. Най-голяма загуба за Купата на България: 1:5 срещу „Велбъжд“ (Кюстендил) – 2001 г. Най-много спечели точки: 72 – 2007 г. Най-малко спечели точки: 10 – 1950 г. Най-много отбелязани голове: 70 – 2007 г.
финансовата издръжка на „Локомотив“ е поета от бизнесмена Николай Гигов, който осигурява сериозни средства и е направена мащабна селекция. През сезон 1994/95 отборът печели сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. С това обаче успехите секват, въпреки големия бюджет, с който клуба разполага. Всяка година се привличат дузина скъпоструващи футболисти, на треньорския пост се изреждат специалисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев и Георги Василев, но не е постигнато нищо значимо. „Локомотив“ бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов. Под негово ръководство клубът два пъти завършва на 3-то място в „А“ група и има добри изяви в евротурнирите. През сезон 2006/07 „железничарите“ елиминират в Купата на УЕФА Македония ГП и Бней Йехуда, преди да отпаднат от Фейенорд след две равенства (2:2 и 0:0).
кръг Македония ГП 2 кв. кръг Бней Йехуда 4:0 Фейенорд 2007/08 Оцелул Рен 2008/09 Борац (Чачак) 2011/12 Лига Европа Металург Скопие 3 кв. кръг Шльонск (Вроцлав) 0:0 /3:4 след дузпи/ Стадион „Локомотив“[редактиране | редактиране на кода] Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.
Локомотив (София) - новини, програма и класиране - Sportal
[hd на живо!] Локо София Черно море мач на живо