Възможността Анкара да предложи подобни „сделки” поединично на бежанците от Вароша/Фамагуста предизвика нови опасения за кмета на Фамагуста /в изгнание/ Алексис Галанос. „Ако някой бежанец се съгласява да стане жител под кипърско-турска администрация, защото са му дали парче земя, това означава, че ние сме признали турското нашествие”, заяви той. Според него „Турция води игра и няма да даде съгласието си за възстановяване на собственост на повече от 5-6 случая, но просто иска да подкопае Република Кипър”. Разиграваните сценарии поставиха на изпитание и самите бежанци, сблъсквайки допълнително техните лични чувства с политическия въпрос.

В преговорите по Кипърския въпрос между сегашните лидери на двете кипърски общности – президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ, които започнаха през 2015 г. и бяха замразени преди една година при остра конфронтация, демилитаризацията на Фамагуста и връщането на Вароша на нейните законни собственици остава една от ключовите „червени линии”. И отново – при пълно разминаване на позициите. За кипърските гърци възстановяването на статута на Вароша е най-силната мярка за изграждане на доверието между двете кипърски общности и според тях това трябва да стане още в хода на преговорите, още повече, че Турция трябва да изпълни двете резолюции на ООН. Анкара обаче разглежда връщането на изоставения град само като част от постигнато цялостно уреждане на Кипърския въпрос, за което съдбата на Вароша е най-ценният коз и „разменна монета” в ръцете ѝ.

Целта ѝ сега бе да оцени отново ситуацията в града и отново да повдигне на международно ниво въпроса за връщането на Вароша на законните ѝ жители, опирайки се на декларацията на Европейския парламент от 14 февруари 2012 г., която наред с другите клаузи, призовава турското правителство да приложи резолюции 550/1984 г. и 789/1992 г. на Съвета за сигурност на ООН.

Снимка: Бранислава Бобанац Никозия отговори на новите турски планове с остра политическа и дипломатическа реакция. Според правителството те нарушават международните резолюции за Кипър и са равносилни на разширяване на турската окупация и колонизация на острова, за провеждане на турските политически и икономически интереси. Една година по-късно решението за маронитските села още не е реализирано, но това не пречи периодично да бъде възобновяван и спорният въпрос за статута на Вароша/Фамагуста. През юни опасенията за него бяха подсилени с ново развитие със сериозни политически последствия за Кипърския въпрос. На преден план излезе сценарий, според който Анкара вижда бъдещето на затворения град чрез активизиране на работата на комисията, разглеждаща искове и жалби на кипърски гърци за връщане или обезщетяване за тяхната собственост в окупираните територии. Повод за това стана решението на комисията да върне имот на кипърски грък в родното му село в северната част на острова, където той строи нова къща.

Планът е отхвърлен от кипърското правителство. Не преодоляват противоречията между двете общности и поредица от предложени от ООН планове и пакети от мерки, чиято кулминация е „Планът Анан” на световната организация от 2004 г. На референдум обаче 76% от кипърските гърци, включително много бежанци от Фамагуста, го отхвърлят, докато мнозинството кипърски турци го подкрепя. Две резолюции на Съвета за сигурност на ООН – № 550 от 1984 г. и № 789 от 1992 г., обявяват за неприемливи всички опити за заселване на която и да е част от Вароша с хора, различни от нейните законни жители, и призовават кварталът да бъде предаден под контрола на администрацията на ООН. И двата международни документа не са приложени от Турция.

ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦА НА ПОСОЛСТВОТО НА

Двуобщностното гражданско движение „Unite Cyprus Now”, включващо кипърски гърци и кипърски турци, което подкрепя обединението на острова, видя в това решение засилване на провокациите на Турция. Според активистите за мир то представлява „срамна политика на апартейд и дискриминация в 21-и век, нарушение на човешките права и свободи” и призоваха за бойкот на плажа. Конфликтен фронт очерта и подготвяният нов пропускателен пункт през демаркационната линия между двете части на страната в непосредствена близост до призрачния град Вароша. Той трябваше да бъде отворен до 1 юли – този срок бе единствената по-ясна договорка, постигната от Анастасиадис и Акънджъ на „социалната” им среща през април тази година, а самото политическо решение за него двамата лидери взеха още през май 2015 г., като част от мерките за изграждане на доверие между двете общности. По този начин се съкращава изключително много времето за връзка между свободните и окупираните територии в района на Фамагуста и се дават нови възможности за контакти между хората от двете общности, за икономическо, социално и културно сътрудничество между тях.

Република Кипър - Уикипедия

Футбол : Кипър. Първа Дивизия 2022 онлайн ⇒ Гледай

„Уловката” е, че тя ще бъде отворена под кипърско-турска администрация, с което кипърската гръцка общност бе ударена по болното ѝ място да признае незаконния режим. Макар обявяването да бе неофициално, то бе прието с голяма степен на достоверност, защото бе в „пакет” с официалното съобщение за друга стъпка – за постигнатото споразумение между турското военно командване и ръководството на кипърската турска общност, според което близо 4000 маронити от свободните територии ще могат да се върнат в 3 техни села в северната част, които в същото време остават под кипърско-турска администрация. Това решение бе коментирано като „репетиция за Фамагуста”. Църквата „Свети Георги Ексоринос” в стария град на Фамагуста е единствената, в която днес кипърските гърци могат да честват големи християнски празници.

Ограда, направена от стари плоскости, ламарини, ръждясали железа, бодлива тел и окъсани платнища, препречва пътя към нея от всички страни. И към още много изоставени хотели, къщи, църкви… Още един ракурс към грозната реалност на Вароша. Снимка: Бронислава Бобанац Военни вишки с турското знаме и въоръжени патрули на турската армия „пазят” останалите от сградите скелети и превзетите от кактусови храсти и буйна растителност дворове. Огромни табели строго забраняват влизането и фотографирането в зоната – само 6 квадратни километра, които събират най-трагичната и болезнена част на продължаващия вече шесто десетилетия кипърски конфликт.

Дългото завръщане на ФамагустаЗад тази ограда с военни вишки на прочутия плаж „Глоса” е Вароша. Снимка: Бранислава Бобанац Хотел „Златна Мариана” е съвсем близо до невероятно блестящия златист плаж и кристалните води на Средиземно море, но гости, а дори и собствениците не са стъпвали в него от 44 години. „Това е един от хотелите на семейството ми, носи името на майка ми”, отронва Андреас Лордос, с когото втренчено гледаме празната полуразрушена сграда.

Новият пункт все още не е открит, препънат в технически и политически въпроси, и разпалва все повече „за” и „против”. Активни граждански организации за мир и обединение – като двуобщностните „Unite Cyprus Now”, „Фамагуста, нашият град”, „Двуобщностна инициатива за Фамагуста”, с поредица от декларации и изявления на свои членове ясно заявиха, че новият пропускателен пункт трябва да бъде открит максимално бързо, защото ще създаде благоприятни условия за региона като цяло и ще допринесе за създаването на „обща визия за обединена родина”.

Важна информация за пътуващите до Кипър -

Футболни резултати на живо - Flashscore.bg

Северна Македония - България » Резултати На Живо

Това е Вароша – прословутият „град-призрак”, тъжният символ на разделения Кипър. Населяваното от кипърски гърци модерно предградие на Фамагуста – някогашния бляскав космополитен център и процъфтяващ курорт на Източното Средиземноморие, известен като „Кипърската Ривиера”, днес е тягостна, печална и стряскаща гледка.

Дългото завръщане на Фамагуста - Барикада